Възникнал на мястото на тракийско селище, градът е бил познат с няколко имена: Аетос "орел", Астос, Идос, Аквилея, Орловград и др. Според древна легенда той е бил основан от Аетос - ученик и последовател на Орфей.
Средищното място на града се потвърждава от следите на много култури и цивилизации - от останките на селищна могила на юг от града, датиращи от новокаменната епоха, през траките, изградили свое селище северно от днешния Айтос и римляните, каптирали минералните извори.
В пределите на България Айтос е включен по времето на хан Тервел и оттам нататък споделя съдбата на цялата българска държава.
Понастоящем Община Айтос включва 17 селища с площ 404 кв.км и население 36 000.
Традиционни за Айтос са селскостопанските продукти: грозде, ябълки, праскови, череши, пчелен мед, както и консервната промишленост, месо- и млекопреработването, мелничарството, дървообработването, краностроенето, производството на строителни материали.
В околностите на Айтос се намира единственото в България находище на рядкото растение бодливо сграбиче, наричано от местните хора "генгер". Забележителни са природните феномени "Чудните скали", скалните образувания "Трите братя", "Кралимарковски стъпки" и др. Паметник от епохата на Възраждането е църквата " Св.Димитър Солунски" /1844 г./, посветена на светеца-патрон на Айтос.
Градът разполага с архитектурно-етнографски комплекс, където могат да се видят произведения на старите занаяти - грънчарство, медникарство, дерменджийство, винарство, кафеджийство и сладкарство.
Принос на Айтос към съхраняването на българската народностна традиция е домакинството му на ежегодните фолклорни празници "Славееви нощи".
В Айтос е роден големият български композитор Филип Кутев.