

Град Берковица е с население под 16 000 жители.
Намира се на 89 км северно от София, 24 км южно от Монтана, 53 км западно от Враца и 25 км северно от Петрохан.
Берковица е разположена на северния склон на Берковска Стара планина по поречието на река Берковица, приток на река Бързия, на 405 м надморска височина.
За първи път градът се споменава в турски документи от 1491 г. Наследник е на старо крепостно селище по пътя от София за Лом.
На височината Калето западно от града са открити останки от крепост и църква от 4-ти век.
Селището е известно още от времето на цар Калоян, а в периода на Видинското царство се споменава като крайгранично селище.
Сред прекрасната планинска котловина на река Врещица, Ровна ливада и Баките се намира Клисурската света обител.
Той привлича с омайната си природа - зелени морави, студена и бистра като сълза вода, сенчести поляни, вековни зелени дървета, и с интересната си история.
Природата е особено щедра към Берковица. Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват планината. От ароматичните малини, които са в изобилие в района, се приготвят вина, сиропи, сокове и прочутата берковска малиновка.
Районът е уникален и с климатичните и балнеоложки дадености. Зимата е студена, а лятото - прохладно.
Минералните извори във Вършец, Спанчевци, Бързия, Слатина, Замфирово и Боровци и признаците за такива води в землищата на Черешовица, Ягодово и Песочница са богатство, което занапред ще се оползотворява.
Освен всичко това Берковица разполага с редица интересни обекти, съхранили история от векове.
За първи път градът се споменава в турски документи от 1491 г. като наследник на старо крепостно селище по пътя от София за Лом.
Забележителностите в района не са една и две и си струва да се посетят.
Къщата–музей "Иван Вазов" е разположена в централната част на града.
Сама по себе си представлява ценен архитектурен паметник с интересна външна и вътрешна архитектура с дървени резбовани тавани и автентична камина.
Постоянна, етнографска експозиция можете да видите в Архитектурният музей на културата, в непосредствена близост до къщата–музей "Иван Вазов".
Часовниковата кула е забележителен паметник, заради нейната здрава конструкция и красива горна част, в която часовниковия механизъм все още работи. Тя е построена през 1762 г. и е една от най–старите кули в страната.
В северните склонове на Берковишкият Балкан, в полите на които се намира град Берковица са разположени кестенови гори – една от двете питомни кестенови гори в България.
Хълмът Калето се намира северозападно от града.
Той представлява и естествен горски парк, който предпазва Берковица от силните ветрове.
Тук се намират и останките от средновековна българска крепост.