Село Бистрица се намира в подножието на Витоша, на 15 километра южно от София.
През селото минават две реки - Янчовска и Стара, които се сливат почти в центъра и образуват река Гъбешница.
Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея, наречена "Иван Иванов".
Много приятен маршрут с прекрасни гледки.
Оттук може да се тръгне към Железница,или към Симеоново.
Може също така да поемете по някоя от пътеките към Алеко и Черни връх.
Бистрица е едно от най-старите села в полите на Витоша и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били три сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.
Факт е обаче, че Бистрица е старо селище. Със същото име фигурира на картата на Второто българско царство, а в легендата към нея е означено като крепост.
В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от 4-5-ти век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След 9 век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през 1393-96 г. До 1925-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е оброчище.
През 1925 г. Бона Велинова от село Григорево, Ихтиманско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва маслосвет на открито на Неделя православна.
От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни - малка глинена лампа, силно повредена медна монетка. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар Иван Шишман). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.
Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска, Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.