Селото се намира на 17 км от Царево и има 318 жители.
Обявено е за етнографски резерват.
Запазени са следните паметници: Античен път северно от селото (няколко отсечки, павирани с грубо одялани каменни блокове), останки от тракийска и късно-антична крепост в м. Градището, църквата "Св. Св. Константин и Елена", строена след Преображенското въстание, обявена за паметник на културата, свързан с нестинарството.
То е единственото българско селище, където не е прекъсвана традицията на нестинарските игри в огъня, типични за празниците на Св. Константин и Св. Елена(21 май).
Нестинарите (танцьорите, които изпълняват този ритуал) изпадат в състояние, подобно на транс и танцуват върху горящи въглени под звучния акомпанимент на тъпани и гайди. Мъжете-танцьори носят икони на светци. Според една от легендите този обичай възниква, когато едно време господ решил да провери вярата на смъртните. Той запалил голям огън и казал на хората да влязат в огъня. Единсвеният, който се осмелил да го направи, бил младият Константин. За неговото безстрашие в рая той бил награден с място до господ. Бог повторил изпитанието, за да избере жена на Константин. Смелата девойка, която влязла в огъня, била Елена (Хелена). Ритуалът може да се наблюдава и в селата Бродилово и Кости на празника на Св. Св. Константин и Елена.
На север са запазени останки от древното минало на селото: фрагменти от стар римски път, изграден от грубо шлифовани камъни и останки от древнотракийска крепост. Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.