В Българската енциклопедия срещу името на град Бяла Слатина скромно е отбелязано: град във Врачански окръг (Област Враца), на 46 км североизточно от Враца.
Разположен в Дунавската хълмиста равнина, върху терасите на река Скът на височина 126 м.
Умереноконтинентален климат, преобладават североизточните ветрове.
Но каквито и ветрове да веят, откъснала се от каменната гръд на Веслеца, река Скът лъкатуши от незапомнени времена из хълмистата Дунавска равнина и е обединявала, обединява и днес в едно социално-икономическо, просветно и културно цяло 16-те селища по своето поречие - Белослатинската община.
Най старото селище в центъра на сегашния град е от времето на новокаменната епоха (около 7 хилядолетие пр. Хр.).
На изток от това селище е имало два големи извора, които впоследствие са затрупани, а на изток е била Дилковската чешма, също запустяла.
От намерените находки датиращи от неолита се изравят глинени съдове с едри пропорции и оригинални форми.
През бронзовата и желязната епоха районът на Бяла Слатина е представлявал голям поселищен център на тракийското племе трибали.
Находки от селище обитавано през бронзовата епоха, са открити в местността Сухия геран.
Намерена е брадва излята цялата от мед и боен чук.
През бронзовата епоха е имало селище около сградата на старото читалище.
Изровени са глинени погребални урни пепел от клада и обгорени човешки кости, а заедно с тях и един много рядък връх на бронзова кама.
На изток от града до извора Сладница има богати следи от антично тракийско селище обитавано през желязната епоха (9-10 век пр. Хр.).
В местността Любомир покрай Петте могили личат останките на тракийско селище от същата епоха. В една от могилите е намерено погребение на тракийски воин, кремиран заедно със своя кон. Разкрито е оръжието на война, желязна юзда и бронзова украса от оглавника на коня. На запад от града, при изкопите за строеж на противопожарна кула също са изровени останки от тракийско селище. По форма и украса съдовете от това селище датират от старата желязна епоха.
В района на Бяла Слатина е намерена и една юзда за ездитен кон, която принадлежи на келтите. Това е една от трите юзди от "келтски тип" намерени в България. Тези находки потвърждават келтско нашествие в земите на трибалите.
Голямото плодородно землище на Бяла Слатина от 73 043 декара е осеяно с повече от тридесет тракийски надгробни могили, които се издигат на групи. Освен Петте могили, на юг са Геновска и Заробена, на запад са Търнавските, а на север са Сребренска, Гроздювите и Манавските могили. Те свидетелстват, че през различни епохи около тях е имало земевладелско имение на знатни тракийски родове.
На два километра източно от днешния град до втората половина на 20 век са запазени следите на Аспаруховия окоп и вал. Това е било едно грандиозно за времето си землено отбранително съоръжение на младата българска държава срещу аварите.