Село Дюлино е разположено в диплите на Коджа балкан.
Над него се е надвесила Еминската планина.
Оттук започва Дюлинския проход.
В околностите на Дюлино още личат паметници от античността- римски път, части от водопровод и др.
За първи път селището се споменава в турски регистър от 1731 г. като Айваджик.
Българското население тук било прогонено в планините.
Едва в началото на 19-ти век при разселването на селата Еркеч и Голица през 1828-1829 г., някои семейства се преместват в Дюлино. Разселването продължава и след Кримската война.
След Освобождението според Берлинския договор от 1878 г. селото е било граница между Източна Румелия и Княжество България.
Още в първите години след Освобождението Константин Иречек го посещава и в своите “Пътувания по България” отбелязва, че селото е брояло едва 30 къщи, повечето от турско население. Описва Айваджик като чифлик на село Бяла. Иречек споменава, че през селото или близо до него минавали два пътя още от римско време. Единият от Месемврия за Одесос, а другият - от Анхиало за Марцианопол (Девня).
След Съединението в селото се преселили много тракийци.