Малкият подбалкански град Златица е разположен в златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг, на 680 метра надморска височина.
Златица се намира на 77 км източно от София, 27 км южно от Етрополе, 32 км северно от Панагюрище и 32 км северозападно от Копривщица.
Земите около днешния град са били населени в продължение на повече от 6000 години. Древният римски път свързващ Улпия Траяна с Улпия Сердика минава близо до града.
През годините на Османско робство градът е почти изцяло населен от турци и е известно с имената Излати и Баш Хитово. Въпреки че българите са малцинство в града те построяват своя собствена православна църква, църквата “Св. Мъченик Георги”, към която съществува и църковно училище.Църковният манастир приютява Апостола на българската свобода Васил Левски, който през 1872 година идва в града за да основе революционен комитет.
След Освобождението на града от турско робство на 3 януари 1878 година, много българи идващи от Македония с заселват в Златица.Интересно е да се знае, че заедно със София, Търново и Пловдив, град Златица е бил предложен за нова столица на България след Освобождението.
Старите Възрожденски къщи на Соколов и Боянов са забележителности, които могат да бъдат посетени от гостите на града. Часовниковата кула построена от каменни блокове през 1777 година е висока 16.70 м. Работещият и до днес часовник бие на всеки час.
На 9 км южно от Златица се намира Старият Кемер – мост, който свързва бреговете на река Тополница още от римско време. Църковният комплекс Спасово кладенче е разположен на 500 метра от града. Парк-паметник Камбана е в близкото село Петрич.