Ивайловград е разположен в най-югоизточната част на Родопите и наброява 5106 жители.
Първите сведения за днешния Ивайловград са от ІХ-Хв. Това са епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886-912) и патриарх Николай Мистик. В тях се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VІ Кантакузин (1347-1354), където през 1342-1243г. достигнали неговите пехотинци.
През Средновековието на мястото на село Лъджа (сега квартал на съвременния Ивайловград) се е издигала крепостта Литица (Лютица). Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите.
Интерес представляват Етнографския музей на коприната (Паскалевата къща), Мутафчиевата къща, действаща таханджийница, винарска изба „Ямантиев“.
Паскалевата къща типична бубарска къща от края на 19 век. Тя е архитектурен паметник на културата. Изградена е от кирпич, споена глина, измазана отвън с вар. Приземният етаж е превърнат в бубарски салон, по южните ъгли на който са разположени дървени миндери (сидери). В салона са изложени народни носии, оръдия на труда, технология за отглеждане на буби, копринени конци и изделия. Южната фасада е цялата с прозорци с дървени капаци.
По стените под прозорците са сковани дървени миндери с дюшеци и възглавници, покрити с домашно тъкани миндерлъци и бели покривки, обшити с дантели. В тази стая е дълбокият вграден долап за постелките и килимите. Тук е и малката масичка, на която се поставят купичките за смокиново сладко и подносът за кафе. Над нея е иконостасът, украсен с резба. В съседство с вратата е малка полукръгла ниша, където се поставя лампа с цветно стъкло и рисунки, купена от Одрин - достойнството на всяка заможна фамилия.