Купен е от онези села, които ги няма на пътната карта и ако някой не ви заведе, няма как да попаднете там случайно.
Високо в планината, по стръмен и тесен път минаващ покрай река, стигате до края на пътната настилка и последната автобусна спирка.
Това място така ме е пленило с красотата си, че думите не стигат да я опиша.
А и има нещо във въздуха, което долавят сетивата ми. Но какво е то, все още не знам, освен това, чe кара душата ми да пее и трепти.
Чешмата на импровизирания селски площад тихо ромоли и носи прохлада.
Обгърната от зеленина и шума, тя те кани да опиташ от водата и – сладка и мека.
Малката черква, която до скоро беше килната от тежестта на времето, сега свети с новата си премяна.
Ремонтирана и обновена, това лято тя се е събуди за нов живот. Всяка неделя и на всеки празник църковната камбана пее и пробужда Балкана.
Всичко на около е чисто.
Къщите са спретнати с дворове пълни с есенни цветя и плодове. Есента е обагрила всички дървета и планински върхове, подаващи се в далечината. Окапалите листа небрежно са покрили пътеките из селото.
Най-хубави тук са сутрините и закуските под ябълката на двора. Най-сладки тук са сънищата в къщите накацали по хълмовете в селото – високо в планината и по-близко до звездите.
Всички те са от онези балкански къщи, които носят под чардака и каменния си покрив духа на българското село.
А най-незабравими си остават гледките към връх Ботев – заскрежен и белеещ се през пролетта и потънал в зеленина през лятото.
В Купен няма развит селски туризъм.
Всеки, който си е купил къща в селото я пази само за себе си и своето семейство.
И е обяснимо – в този земен рай намираш спокойствието и душевния мир, за да отвориш сърцето си към красивото и любовта.