Село Малък Преславец се намира на 9 км северно от село Зафирово, община Главиница и на 49 км западно от град Силистра.
То е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на надморска височина 100-150 м.
Към момента населението му наброява 388 жители, като в минали години те са били значително повече.
Селото е основано през турско време.
Жителите му са преселници от Котелският край на Балкана. Първото име на Малък Преславец е Несчесънца, а по-късно е преименувано на Кадъ-кове (съдийско село).
По време на Румънската окупация селото се е нарича Кадъ-кьой, а след Съединението на България се преименува на Малък Преславец - името, с което е известно в днешни дни.
Още през турско време в селото има училище. Учители идват от Търновския край, за да учат децата на четмо и писмо по домовете. По-късно, под ходатайството на дядо Георги Опирков, който бил в добри взаимоотношения с бея в село Ситово, се получава разрешение за изграждане на училище. То е построено в двора на днешното училище и се състои от една стая.
През 1941 г. е основано първото Читалище в селото, което се помещава в една малка стаичка.
По-късно за нуждите на читалищната дейност е изградена просторна сграда, която носи името на един от най-големите приятели на Добруджа - писателя Йордан Йовков.
Районът на село Малък Преславец е богат на паметници на културно-историческото наследство от различни епохи и цивилизации.
По отвесния бряг на реката между Малък Преславец и Ветрен в дебелите льосови напластявания, археолозите откриват керамични оръдия на труда, свързани с първобитните обитатели.
Те датират между един милион и десет хиляди години преди Христа и се явяват един от най-ранните паметници, свързани с хомосапиенса не само в България, но и на Балканите въобще.
Праисторическо селище, разположено на 3,2 км северно от селото, до североизточната част от блатото при дунавския бряг.
Принадлежи към културните Градешница и Старчево-Криш.
Засега това е едно от най-ранните стационарни селища, открити в Добруджа.
Блатото край село Малък Преславец е една от най-големите вододайни зони в Добруджа.
То има голяма естетическа стойност за крайбрежието в района на Долен Дунав като непозната, екзотична и необичайна природна среда.
Островите от водни лилии и големите концентрации на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици са малко познати на широката публика и предизвикват особен научен и практически интерес.