Град Никопол е разположен в северната част на Плевенска област. Многовековна и превратна е историята на града.
И без преувеличение може да се каже, че миналото му е не само част от националната ни летопис, но че през определени исторически периоди и най-вече през Средновековието този град е едни от военно-политическите стожери на българската държава.
За това и разигралите се тук събития в края на 14 век (1396 г.), белязали края на Шишманова България, са от голямо значение не само за историческата съдба на българския народ, но така също за историята на балканските и европейските народ.
В първите векове на османското владичество (15 - 17 век) Никопол е един от най-големите военно-административни и стратегически градове със силна крепост, интензивен стопански, духовен и политически живот.
Той е център на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България – от Дунав до Стара планина.
Свидетелство за богатото културно-историческо минало на Никопол са съхранилите се до днес редица уникални паметници от различни исторически епохи, с които всеки посетител на този крайдунавски град може да се запознае.
Сред най-значимите от тях са средновековната българска крепост, популярна сред населението като “Шишманово кале” или “Калето”; средновековната черква “Св. св. Петър и Павел” (13 - 14 век) – забележителен паметник, върхово постижение на средновековната българска архитектура; чешмата “Елия” изградена от римски саркофаг от 1 век с изсечен надпис (надгробната елегия); възрожденската черква “Успение на Пресвета Богородица” (1840 г.) и възстановената къщата на Цвятко Смолянов, в която се укривал Васил Левски.