Село Петково, Смолянско се намира на 30 км от Пампорово и на 10 км от балнеосанаториален комплекс село Баните.
Селището е в екологично чист район сред девствената родопска природа.
Отлични комуникации.
Селото е християнско, през 1898 г. турските официални сведения го броят с 305 български и 25 българомохамедански къщи.
През 1903 г. е третото най-голямо селище в Родопите след Смолян с 469 къщи.
Данните от 1935 г. сочат 470 къщи с 1610 души население.
Жителите през 1992 г. са само 608, но всяко лято в красивите нови къщи се връщат наследниците на петковци.
Според едно предание, преди около 350 години, при помохамеданчването на съседното село Кичук Арда (сега Малка Арда), някой си Петко със семейството си и свои близки забягнал в западна посока и се заселил в горния край на сегашната Узунска махала, с което сложил началото на Петково. И той заедно със забягналите започнали да говорят за Кичук Арда, че е тяхното старо село. Оттогава идва и името Старо село.

През 1961 г. в т.I на "Известия" на Софийската народна библиотека Руси Стойков е поместил в превод от турски документи с имената на всички български селища, съществували в периода 1400-1878 г. В този списък името на Петково се среща два пъти - в годините 1576 и 1676. В по-късния документ се споменава, че на Петково е наложено да даде 164 кг ечемик. А в по-стария документ е списък на едри овцевъди от 13 околии в България, които Татарпазарджишкият кадия е обложил с данък в натура-овце. Между тях е и Саботин поп Цено от село Петково.
Най-вероятно селото е основано много преди 1576 г. - вероятно след разрушаване на селищата по местностите Иниглово, Бахтярица и др.(По тези места са намирани останки от къщи, манастир, кандила, кръстове, монети. Старите люде говорели, че някогашните жители на Иниглово били едри и умирали от "светата препиналка" (от естествена смърт).
Доказателство, че село Петково се е заселвало от по-високите части, като постепенно е стигнало реката, е фактът, че гробището, църквата и хорището са в най-горната му част.
Забележителности в района представляват четирите каменни сводести моста тип "римски"; църква от 1836 г.; параклиси - Св.Св.Кирил и Методий (местност Оброчище), Св.Дух, Св.Атанас, Св.Богородица, Св.Апостоли Петър и Павел (на гробищата), Св.Георги (разрушен), Св.Св. Константин и Елена. Климатична гимназия . Малък стадион. В южна посока, на около 3 часа път пеша, се намира Ливадето (Студенец) с хижа, ски влек и неописуема гледка, която при ясно време може да ви покаже Бяло море.