Град Петрич е разположен в подножието на планина Беласица. Изобилната подпочвена вода в наносния слой дават живот на многолетните чинари, които украсяват града и сочат за неговата старинност.
Петрич е един от старите градове по Долна Струма.
Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките.
В това отдалечено време на 10 км североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище.
През 1 век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на река Струма – днешното Кресненско дефиле.
В следващите векове, краят на 10 и началото на 11 век Петрич е важно военно и стратегическо място в Самуиловата държава.
През 1014 г. тук се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II.
През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната българска крепост, която се издига в планината над селището и грамотата на владетеля Деяна в Струмица, който през 1373 г. дава съгласието си да се построи църква в града.
На 6 км от Петрич е угасналия вулкан Кожух, единствен на балканите, известен още със седалището на пророчицата Ванга, нейните музеи и черква, бликащите термални извори, и не случайно е посочен от пророчицата като кръстопът на космически сили.