Село Сатовча се намира в Югозападна България в крайните части на Югозападните Родопи. Според народното предание селото е съществувало преди падането на България под османско иго под името Сватовица или Сатовица. В околните местности Кръст, Жидово, Трапи, Мисалково, Скрибина, Радеви ливади и Грамада са съществували малки селища. Местните жители се заселили в днешното село за по-голяма сигурност.
Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато. Споменава се в османските регистри още през втората половина на ХV век.
През 1844 г. е построена църквата “Св. Неделя” (паметник на културата). През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. - новобългарско светско училище.
Възрожденски ансамбъл в с. Долен
Около селото са открити редица антични некрополи и останки от антично и средновековно селище, обявени за паметници на културата.
В местността Жидово е проучен некропол от късното средновековие. Намерени са материали от римската епоха и ранното средновековие.
Днес с. Сатовча е административен, стопански, политически и културен център на Сатовчанска община.
В общината туристическата индустрия не е развита, макар че има добри предпоставки да се развива ловен туризъм, както и атрактивен селски и екотуризъм. За момента само държавно дивечовъдно стопанство “Дикчан” - с. Сатовча, развива ловен туризъм.
По стара традиция в село Долен всяка година се провежда събор, на който присъстват много хора от съседни общини.
Хотели на територията на общината няма, но на разположение на гостите на Сатовча са 24 вили и 74 къщи, които се дават под наем.Ресторанти тип механи, предлагащи разнообразни местни специалитети, се намират предимно в общинския център и в по-големите села.