Свиленград е разположен в югоизточната част на Хасковска област.
В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи.
Свиленград възниква през 15 век до развалините на трако-римското селище Бурденис, от което има съвсем малко останки.
До Междусъюзническата война през 1913 г. се слави с прочутата си чаршия с много дюкяни и ханове.
По време на войната градът е опожарен.
След възстановяването му тук се заселват много българи от съседните села.
На мястото на изселените гърци и турци идват бежанци от Одринско, Лозенградско, Мала Азия, Източна и Западна Тракия, Солунско. Населението се занимава със земеделие, скотовъдство и бубарство. В Европа били известни пашкулите одрински тип.
Благоприятните природни и климатични условия, залесените площи, водните басейни, както и наличието на няколко ведомствени вили са предпоставки за развитие на планински, селски и ловен туризъм. Развъждането на дивеч за ловните полета е рационално да става в специални бази и ферми.
На територията на община Свиленград интерес представляват тракийската гробница край село Мезек, средновековният български некропол в Свиленград, скалните църкви при селата Михалич и Маточина и средновековната крепост в местността Калето.